22 авг. 2008 г., 16:39

Без огън

978 0 28
Не разбрах любовта.
Ето, връщам я!
Неживяна, в ръцете
ми стене...
А ти казах,
че аз не съм същата
и че ти си ми
по-непотребен.


Все по-рядко се
смея на всичко.
Вече в устните
ражда се болка...
А смехът ми преля
в истеричност.
Да понасям...
Не знам още колко!


Търся повод
при теб да не бъда.
Полудях ли?
Отрекох си Бога!
Как без вяра
в сърцето осъмнах?   
И без глас, и без
дъх, и без огън...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...