Aug 22, 2008, 4:39 PM

Без огън 

  Poetry » Other
823 0 28
Не разбрах любовта.
Ето, връщам я!
Неживяна, в ръцете
ми стене...
А ти казах,
че аз не съм същата
и че ти си ми
по-непотребен.


Все по-рядко се
смея на всичко.
Вече в устните
ражда се болка...
А смехът ми преля
в истеричност.
Да понасям...
Не знам още колко!


Търся повод
при теб да не бъда.
Полудях ли?
Отрекох си Бога!
Как без вяра
в сърцето осъмнах?   
И без глас, и без
дъх, и без огън...

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??