Aug 22, 2008, 4:39 PM

Без огън

  Poetry » Other
972 0 28
Не разбрах любовта.
Ето, връщам я!
Неживяна, в ръцете
ми стене...
А ти казах,
че аз не съм същата
и че ти си ми
по-непотребен.


Все по-рядко се
смея на всичко.
Вече в устните
ражда се болка...
А смехът ми преля
в истеричност.
Да понасям...
Не знам още колко!


Търся повод
при теб да не бъда.
Полудях ли?
Отрекох си Бога!
Как без вяра
в сърцето осъмнах?   
И без глас, и без
дъх, и без огън...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...