Без огън
Не разбрах любовта.
Ето, връщам я!
Неживяна, в ръцете
ми стене...
А ти казах,
че аз не съм същата
и че ти си ми
по-непотребен.
Все по-рядко се
смея на всичко.
Вече в устните
ражда се болка...
А смехът ми преля
в истеричност.
Да понасям...
Не знам още колко!
Търся повод
при теб да не бъда.
Полудях ли?
Отрекох си Бога!
Как без вяра
в сърцето осъмнах?
И без глас, и без
дъх, и без огън...
Ето, връщам я!
Неживяна, в ръцете
ми стене...
А ти казах,
че аз не съм същата
и че ти си ми
по-непотребен.
Все по-рядко се
смея на всичко.
Вече в устните
ражда се болка...
А смехът ми преля
в истеричност.
Да понасям...
Не знам още колко!
Търся повод
при теб да не бъда.
Полудях ли?
Отрекох си Бога!
Как без вяра
в сърцето осъмнах?
И без глас, и без
дъх, и без огън...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
