Без отговор
Отново тази бяла лунна тишина
намира брод под сключени ресници.
Попивам цялата небесна висина
до дъното, в широките зеници.
Тактувам много дълго тишина по слух
(в картината ми няма днес щурчета),
а вятърът из клоните за нея глух,
танцува танца на самотен клетник.
И питам се, какво ли толкова шепти,
какво ли им разказва на листата
и свит в улуците дали написва стих
или без сън в тревогите се мята?
Защо прекършва тъжно зъзнещия връх
и на треви, обагрени в зелено,
в студа къде заключва топлия си дъх,
на зимите защо е верен пленник?
Угасва в тишина последният въпрос.
Поглеждам. Вятърът с роса се мие.
Без ризата си тръгва през гората бос,
по многоточия да се открие...
© Ани Монева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Силна образност си постигнала в перфектния си стих. Ани! Поздравявам те!
-
Благодаря на всички, спрели се на страничката ми!
-
Красива творба!Поздравления, Ани!
-
Отново тази бяла лунна тишина
намира брод под сключени ресници.
Попивам цялата небесна висина
до дъното, в широките зеници."
Вълшебно е... Според мен е прекрасна песен... така ми звучи...
-
Красотичка, Ани!
-
Много красиво!
-
Никога няма да разберем. Красиво е, Ани!
-
Много ми хареса!
-
Красиво. Поздрави!
-
"Угасва в тишина последният въпрос.
Поглеждам. Вятърът с роса се мие.
Без ризата си тръгва през гората бос,
по многоточия да се открие..."
Много хубав финал, хареса ми! -
Без думи, оставам! Много, Много красиво!
-
Хареса ми...
-
Хубаво!
-
Хареса ми, много!
-
Препрочетох си го
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Точно този стих доста се почудих дали да го публикувам, защото не бях сигурна как ще се приеме. Той е само усещане от една предутрин в Еленския балкан, когато вятърът шептеше в листата, после изведнъж стихна и сякаш се обърна, и си тръгна...