26 июн. 2025 г., 11:49

Без план

542 9 12

Отдавна, може би тогава,
когато още се озъртах,
видях, че в светлото остава,
прашинката да търси въздух...
Безкрайно лека на ревера,
не се стопи като снежинка,
а само леко потрепери,
яката си, когато вдигнах.
И я понесох доверчиво,
без плана да я надживея.
И си говорим право-криво,
макар че много не умея.
И се съветваме по тъмно,
когато никой не усеща,
че другият е много мъдър
като на много първа среща.
И скоро, може много скоро...
да се изгубим в необята,
и всеки сам да диша гордо
в блаженото "и тъй нататък".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добрее, готино! Радвам се, че прашинката ме доведе до тук 👍
  • Пан! &
  • че в светлото остава,
    прашинката да търси въздух... Апотеоз на прашинката!
  • Благодаря Ви, добри хора!
    Не мога да го нарека творчество -
    писането ми на настроения...
    И макар често да ги споделям с листа,
    рядко качвам в сайта, защото /по мои критерии/
    рядко се доближавам до поезията.
    Благодаря за избора!
    Благодаря, че поспряхте тук...
    Да, тия планове наистина са Божа работа,
    но аз просто не знам в кой момент
    ще реша да не пиша повече...
    От известно време ми се струва,
    че пиша всеки стих като достоен за последен
    Желая Ви усмихнато лято и вдъхновения всякакви!
  • Свалям ти шапка, майсторице!👍♥️💋 Много рядко думите имат таланта да рисуват такива живи и въздействащи картини и чувства, инкрустирани като прашинка на ревера на деня , с която ти да се съветваш, " когато стане тъмно". Аплодирам те, Райне!💋

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...