21 июл. 2022 г., 21:57

Без поука

497 2 3

Всички наопъки, аз - на терсене
пия чая с лед, а бирата топла
и с шоколад за мезе
(хайде, тук смело надавайте вопли).

 

Токчета нося най-често в ръцете си.
В дамската чанта си нося ролетка,
гаечен ключ, камъни,
но не и червило, грим или четка.

 

Усмихвам се по-често на кучета,
но все търся доброто и в хората
и не спирам да уча,
въпреки навика и умората.

 

И все избирам да бъда щастлива,
сгреша ли, не обвинявам съдбата.
Злобата ме разсмива,
но още ме разплаква  добротата.

 

Аз така си живея - на терсене,
няма спокойствие, няма и скука.
Това дали е добре?
Хм... нека не търсим поуката тука.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива ВалМан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви! 🙃
  • Аз пък самата дума много си я харесвам, някакси по-терсене ми е! Поздравления
  • Ейй много готин стих! Аз не пия чая с лед, но пък чай през лятото пия и ме гледат сервитьори странно като си го поръчвам! А не знам защо, ама кучетата все идват при мене да ми се радват - викам си, кучешка душа сигурно нося, зарад това. За дамската чанта няма да коментирам, щото нямам авторитет да говоря за нея 😅😅 Усмихна ме! Ако питаш мен, супер си е животът така!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...