21.07.2022 г., 21:57

Без поука

513 2 3

Всички наопъки, аз - на терсене
пия чая с лед, а бирата топла
и с шоколад за мезе
(хайде, тук смело надавайте вопли).

 

Токчета нося най-често в ръцете си.
В дамската чанта си нося ролетка,
гаечен ключ, камъни,
но не и червило, грим или четка.

 

Усмихвам се по-често на кучета,
но все търся доброто и в хората
и не спирам да уча,
въпреки навика и умората.

 

И все избирам да бъда щастлива,
сгреша ли, не обвинявам съдбата.
Злобата ме разсмива,
но още ме разплаква  добротата.

 

Аз така си живея - на терсене,
няма спокойствие, няма и скука.
Това дали е добре?
Хм... нека не търсим поуката тука.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви! 🙃
  • Аз пък самата дума много си я харесвам, някакси по-терсене ми е! Поздравления
  • Ейй много готин стих! Аз не пия чая с лед, но пък чай през лятото пия и ме гледат сервитьори странно като си го поръчвам! А не знам защо, ама кучетата все идват при мене да ми се радват - викам си, кучешка душа сигурно нося, зарад това. За дамската чанта няма да коментирам, щото нямам авторитет да говоря за нея 😅😅 Усмихна ме! Ако питаш мен, супер си е животът така!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...