21.07.2022 г., 21:57

Без поука

503 2 3

Всички наопъки, аз - на терсене
пия чая с лед, а бирата топла
и с шоколад за мезе
(хайде, тук смело надавайте вопли).

 

Токчета нося най-често в ръцете си.
В дамската чанта си нося ролетка,
гаечен ключ, камъни,
но не и червило, грим или четка.

 

Усмихвам се по-често на кучета,
но все търся доброто и в хората
и не спирам да уча,
въпреки навика и умората.

 

И все избирам да бъда щастлива,
сгреша ли, не обвинявам съдбата.
Злобата ме разсмива,
но още ме разплаква  добротата.

 

Аз така си живея - на терсене,
няма спокойствие, няма и скука.
Това дали е добре?
Хм... нека не търсим поуката тука.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви! 🙃
  • Аз пък самата дума много си я харесвам, някакси по-терсене ми е! Поздравления
  • Ейй много готин стих! Аз не пия чая с лед, но пък чай през лятото пия и ме гледат сервитьори странно като си го поръчвам! А не знам защо, ама кучетата все идват при мене да ми се радват - викам си, кучешка душа сигурно нося, зарад това. За дамската чанта няма да коментирам, щото нямам авторитет да говоря за нея 😅😅 Усмихна ме! Ако питаш мен, супер си е животът така!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...