Чакаме дъжда.

Целият свят чака,

застинал във нощта,

за една блажена капка.

Чакаме да ни избави

от последния проблем,

но не на всички ни се нрави,

че дьждът ще е студен.

Всичко изсъхва. И чакаме.

Душите се изпепеляват,

от каквото било е здрав разум,

сега само прашинки остават.

И в края не можем.

Късметлия ще е, дето пръв

се разреже сам съм ножа

и изпие свойта кръв.

Самоунищожение.

Саморазрушение.

Без предупреждения.

Масова смърт.