8 мая 2015 г., 22:43  

Без предупреждения

948 0 0

Чакаме дъжда.

Целият свят чака,

застинал във нощта,

за една блажена капка.

 

Чакаме да ни избави

от последния проблем,

но не на всички ни се нрави,

че дьждът ще е студен.

 

Всичко изсъхва. И чакаме.

Душите се изпепеляват,

от каквото било е здрав разум,

сега само прашинки остават.

 

И в края не можем.

Късметлия ще е, дето пръв

се разреже сам съм ножа

и изпие свойта кръв.

 

Самоунищожение.

Саморазрушение.

Без предупреждения.

Масова смърт.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...