Без предупреждения
Чакаме дъжда.
Целият свят чака,
застинал във нощта,
за една блажена капка.
Чакаме да ни избави
от последния проблем,
но не на всички ни се нрави,
че дьждът ще е студен.
Всичко изсъхва. И чакаме.
Душите се изпепеляват,
от каквото било е здрав разум,
сега само прашинки остават.
И в края не можем.
Късметлия ще е, дето пръв
се разреже сам съм ножа
и изпие свойта кръв.
Самоунищожение.
Саморазрушение.
Без предупреждения.
Масова смърт.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ралица Костова Все права защищены