8.05.2015 г., 22:43  

Без предупреждения

957 0 0

Чакаме дъжда.

Целият свят чака,

застинал във нощта,

за една блажена капка.

 

Чакаме да ни избави

от последния проблем,

но не на всички ни се нрави,

че дьждът ще е студен.

 

Всичко изсъхва. И чакаме.

Душите се изпепеляват,

от каквото било е здрав разум,

сега само прашинки остават.

 

И в края не можем.

Късметлия ще е, дето пръв

се разреже сам съм ножа

и изпие свойта кръв.

 

Самоунищожение.

Саморазрушение.

Без предупреждения.

Масова смърт.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....