Без предупреждения
Чакаме дъжда.
Целият свят чака,
застинал във нощта,
за една блажена капка.
Чакаме да ни избави
от последния проблем,
но не на всички ни се нрави,
че дьждът ще е студен.
Всичко изсъхва. И чакаме.
Душите се изпепеляват,
от каквото било е здрав разум,
сега само прашинки остават.
И в края не можем.
Късметлия ще е, дето пръв
се разреже сам съм ножа
и изпие свойта кръв.
Самоунищожение.
Саморазрушение.
Без предупреждения.
Масова смърт.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Костова Всички права запазени