Без предупреждения
Чакаме дъжда.
Целият свят чака,
застинал във нощта,
за една блажена капка.
Чакаме да ни избави
от последния проблем,
но не на всички ни се нрави,
че дьждът ще е студен.
Всичко изсъхва. И чакаме.
Душите се изпепеляват,
от каквото било е здрав разум,
сега само прашинки остават.
И в края не можем.
Късметлия ще е, дето пръв
се разреже сам съм ножа
и изпие свойта кръв.
Самоунищожение.
Саморазрушение.
Без предупреждения.
Масова смърт.
© Ралица Костова All rights reserved.