8 may 2015, 22:43  

Без предупреждения

  Poesía » Otra
958 0 0

Чакаме дъжда.

Целият свят чака,

застинал във нощта,

за една блажена капка.

 

Чакаме да ни избави

от последния проблем,

но не на всички ни се нрави,

че дьждът ще е студен.

 

Всичко изсъхва. И чакаме.

Душите се изпепеляват,

от каквото било е здрав разум,

сега само прашинки остават.

 

И в края не можем.

Късметлия ще е, дето пръв

се разреже сам съм ножа

и изпие свойта кръв.

 

Самоунищожение.

Саморазрушение.

Без предупреждения.

Масова смърт.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...