Без прекъсване
Без прекъсване
Уморено е слънцето зимно, лениво,
натруфено с облаци тъмни, навъсени.
Но как успява пак да бъде красиво,
като твойте очи – без прекъсване...
Тъжни са клоните сезонно-безлистни,
към свода протегнали грапави пръстите.
Как успяват да бъдат красиви брезите,
като твойте ръце – без прекъсване...
Пустеят, преливат улици в сивото,
на възел пристегнато-лъскави,
но водят ме тихо пак към красивото,
щом мисля за Теб без прекъсване...
25.12.2017.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Яков Все права защищены
Какво друго с този прекрасен стих?