20 янв. 2018 г., 21:21

Без прекъсване

924 2 1

                Без прекъсване

Уморено е слънцето зимно, лениво,
натруфено с облаци тъмни, навъсени.
Но как успява пак да бъде красиво,
като твойте очи – без прекъсване...

Тъжни са клоните сезонно-безлистни,
към свода протегнали грапави пръстите.
Как успяват да бъдат красиви брезите,
като твойте ръце – без прекъсване...

Пустеят, преливат улици в сивото,
на възел пристегнато-лъскави
,
но водят ме тихо пак към красивото,
щом мисля за Теб без прекъсване...

25.12.2017.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Яков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...