Без прекъсване

Уморено е слънцето зимно, лениво,
натруфено с облаци тъмни, навъсени.
Но как успява пак да бъде красиво,
като твойте очи – без прекъсване...

Тъжни са клоните сезонно-безлистни,
към свода протегнали грапави пръстите.
Как успяват да бъдат красиви брезите,
като твойте ръце – без прекъсване...

Пустеят, преливат улици в сивото,
на възел пристегнато-лъскави,
но водят ме тихо пак към красивото,
щом мисля за Теб без прекъсване...

25.12.2017.