Jan 20, 2018, 9:21 PM

Без прекъсване

  Poetry » Love
921 2 1

                Без прекъсване

Уморено е слънцето зимно, лениво,
натруфено с облаци тъмни, навъсени.
Но как успява пак да бъде красиво,
като твойте очи – без прекъсване...

Тъжни са клоните сезонно-безлистни,
към свода протегнали грапави пръстите.
Как успяват да бъдат красиви брезите,
като твойте ръце – без прекъсване...

Пустеят, преливат улици в сивото,
на възел пристегнато-лъскави
,
но водят ме тихо пак към красивото,
щом мисля за Теб без прекъсване...

25.12.2017.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....