20.01.2018 г., 21:21

Без прекъсване

927 2 1

                Без прекъсване

Уморено е слънцето зимно, лениво,
натруфено с облаци тъмни, навъсени.
Но как успява пак да бъде красиво,
като твойте очи – без прекъсване...

Тъжни са клоните сезонно-безлистни,
към свода протегнали грапави пръстите.
Как успяват да бъдат красиви брезите,
като твойте ръце – без прекъсване...

Пустеят, преливат улици в сивото,
на възел пристегнато-лъскави
,
но водят ме тихо пак към красивото,
щом мисля за Теб без прекъсване...

25.12.2017.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Яков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...