Без следа
1.3K
0
0
Морните криле на самотата
спират на тихия крайречен бряг.
Далеч остава от лъчите аромата.
мираж от друг по - ярък свят.
Плете водата с бързеи пътека
под плачещите клони на върби,
листата докосват я полека
и вливат в нея своите сълзи.
Трепти по струите Луната -
една Луна ефирен филигран,
докато вятърът отмята
ден. И нощ. И пак е сам.
Крилете застинали в отмора
разперват своите пера,
внезапно трепват и отново
изчезват зад хоризонта без следа
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анелия Тушкова Все права защищены
