Морните криле на самотата
спират на тихия крайречен бряг.
Далеч остава от лъчите аромата.
мираж от друг по - ярък свят.
Плете водата с бързеи пътека
под плачещите клони на върби,
листата докосват я полека
и вливат в нея своите сълзи.
Трепти по струите Луната -
една Луна ефирен филигран,
докато вятърът отмята
ден. И нощ. И пак е сам. ...