Морните криле на самотата

спират на тихия крайречен бряг.

Далеч остава от лъчите аромата.

мираж от друг по - ярък свят.

Плете водата с бързеи пътека

под плачещите клони на върби,

листата докосват я полека

и вливат в нея своите сълзи.

Трепти по струите Луната -

една Луна ефирен филигран,

докато вятърът отмята

ден. И нощ. И пак е сам.

Крилете застинали в отмора

разперват своите пера,

внезапно трепват  и отново

изчезват зад хоризонта без следа