Jan 13, 2023, 10:49 AM

Без следа 

  Poetry » Other
939 0 0
Морните криле на самотата
спират на тихия крайречен бряг.
Далеч остава от лъчите аромата.
мираж от друг по - ярък свят.
Плете водата с бързеи пътека
под плачещите клони на върби,
листата докосват я полека
и вливат в нея своите сълзи.
Трепти по струите Луната -
една Луна ефирен филигран,
докато вятърът отмята
ден. И нощ. И пак е сам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Тушкова All rights reserved.

Random works
: ??:??