13 ene 2023, 10:49

Без следа

  Poesía » Otra
1.3K 0 0

Морните криле на самотата

спират на тихия крайречен бряг.

Далеч остава от лъчите аромата.

мираж от друг по - ярък свят.

 

Плете водата с бързеи пътека

под плачещите клони на върби,

листата докосват я полека

и вливат в нея своите сълзи.

 

Трепти по струите Луната -

една Луна ефирен филигран,

докато вятърът отмята

ден. И нощ. И пак е сам.

 

Крилете застинали в отмора

разперват своите пера,

внезапно трепват  и отново

изчезват зад хоризонта без следа

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анелия Тушкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...