Без следа

Взирах се във името ти с часове,
написала го върху лист хартия.
Безмълвна и безчувствена стоях,
а сетне го изтрих с гумичката на молива.

И тогава се разплаках.

Връхлетяха ме безбрежни чувства
потискани с години и мълчание,
без пристан за утеха, милост,
потънах в тях отново без желание.

Защо дойде във спомените пак?

Обичах те безкрайно. Нежно.
Обичах както мога само аз...
Опита да ме разбереш, опита да обичаш,
но никога не ме обикна както тебе аз.

И щом любовта ми те обгърна,
обърна се и никога не се завърна!

И както рязко името изтрих от листа,
оставяйки го снежно бял и без следа
искам да изтръгна от сърцето изтормозено
и спомена за теб и любовта.

... и да остане само снежна белота!