7.06.2017 г., 14:52

Без следа

741 0 1

Без следа

Взирах се във името ти с часове,
написала го върху лист хартия.
Безмълвна и безчувствена стоях,
а сетне го изтрих с гумичката на молива.

И тогава се разплаках.

Връхлетяха ме безбрежни чувства
потискани с години и мълчание,
без пристан за утеха, милост,
потънах в тях отново без желание.

Защо дойде във спомените пак?

Обичах те безкрайно. Нежно.
Обичах както мога само аз...
Опита да ме разбереш, опита да обичаш,
но никога не ме обикна както тебе аз.

И щом любовта ми те обгърна,
обърна се и никога не се завърна!

И както рязко името изтрих от листа,
оставяйки го снежно бял и без следа
искам да изтръгна от сърцето изтормозено
и спомена за теб и любовта.

... и да остане само снежна белота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фе Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...