3 мар. 2016 г., 08:52

Без сумрачния ти пламък

460 0 1

Друга тръпка дали си намери,
която да будиш през нощта
и с глас небрежно начумерен,
да каниш да подпалите света?

 

Дали като мене тя те вижда?
Дали те рисува по звезди?
Дали безкраят в вените й приижда,
когато гледа в твоите очи?

 

И на нея ли даваш наполовина,
или в сърцето й бушува онова,
с което цял да може да те има?
А в моето какво преди видя?

 

Намери ли, каквото нямах?
А знаеш ли, че аз не мога още
да спра да гасна, без сумрачния ти пламък?
Понякога пак не ме ли искаш нощем…

 

 

22.11.2015г.
гр.Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...