Без сумрачния ти пламък
Друга тръпка дали си намери,
която да будиш през нощта
и с глас небрежно начумерен,
да каниш да подпалите света?
Дали като мене тя те вижда?
Дали те рисува по звезди?
Дали безкраят в вените й приижда,
когато гледа в твоите очи?
И на нея ли даваш наполовина,
или в сърцето й бушува онова,
с което цял да може да те има?
А в моето какво преди видя?
Намери ли, каквото нямах?
А знаеш ли, че аз не мога още
да спра да гасна, без сумрачния ти пламък?
Понякога пак не ме ли искаш нощем…
22.11.2015г.
гр.Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
