Без теб...
Без теб изгубват звуци всички песни.
Без теб ръцете ми отпуснати умират,
разбираш ли, пустиня - пясък,
и думите ми, нямат сила...
А аз се върнах, птица без небе,
от теб да взема обич, сила и нозе.
Не зная. Ти ще можеш ли да приютиш
в несвяст изгубените ми криле.
Нали ти дадох гласът на струните.
Във тебе е убежището на сърцето,
споделих с теб полета на мислите,
и все на теб... на дните всички кълнове.
Сега без теб на ръцете ми силата,
и полета птичи в очите умира.
Без теб, любов, душата губи сила,
като пречупено крило загива.
Без теб ръцете ми отпуснати умират,
разбираш ли, пустиня - пясък,
и думите ми, нямат сила...
А аз се върнах, птица без небе,
от теб да взема обич, сила и нозе.
Не зная. Ти ще можеш ли да приютиш
в несвяст изгубените ми криле.
Нали ти дадох гласът на струните.
Във тебе е убежището на сърцето,
споделих с теб полета на мислите,
и все на теб... на дните всички кълнове.
Сега без теб на ръцете ми силата,
и полета птичи в очите умира.
Без теб, любов, душата губи сила,
като пречупено крило загива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
