Без теб...
Без теб изгубват звуци всички песни.
Без теб ръцете ми отпуснати умират,
разбираш ли, пустиня - пясък,
и думите ми, нямат сила...
А аз се върнах, птица без небе,
от теб да взема обич, сила и нозе.
Не зная. Ти ще можеш ли да приютиш
в несвяст изгубените ми криле.
Нали ти дадох гласът на струните.
Във тебе е убежището на сърцето,
споделих с теб полета на мислите,
и все на теб... на дните всички кълнове.
Сега без теб на ръцете ми силата,
и полета птичи в очите умира.
Без теб, любов, душата губи сила,
като пречупено крило загива.
Без теб ръцете ми отпуснати умират,
разбираш ли, пустиня - пясък,
и думите ми, нямат сила...
А аз се върнах, птица без небе,
от теб да взема обич, сила и нозе.
Не зная. Ти ще можеш ли да приютиш
в несвяст изгубените ми криле.
Нали ти дадох гласът на струните.
Във тебе е убежището на сърцето,
споделих с теб полета на мислите,
и все на теб... на дните всички кълнове.
Сега без теб на ръцете ми силата,
и полета птичи в очите умира.
Без теб, любов, душата губи сила,
като пречупено крило загива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
