Аз живея във вчерашния ден,
когато за последно те държах за ръка.
Няма вече утре за мен -
със сълзите оставам съвсем сама.
Без теб не мога да летя,
без теб не мога да дишам...
В мрака няма светлина
и пътя аз не виждам.
Отчаяно търся те в съня -
пак да се усмихнеш ти.
Невъзможна е срещата ни в реалността -
разстояние ни дели.
Нямам сили
да посрещна утрешния ден.
Тъга в сърцето ми се е скрила -
далеч си ти от мен.
Като изгубена по улиците вървя -
няма те, за да ме държиш за ръка.
Без теб животът ми изгуби смисъл
и бавно ден след ден умирам.
© Катя Бобойчева Все права защищены