Jan 13, 2011, 11:33 PM

Без теб

  Poetry » Other
793 0 0

Аз живея във вчерашния ден,

когато за последно те държах за ръка.

Няма вече утре за мен -

със сълзите оставам съвсем сама.

 

Без теб не мога да летя,

без теб не мога да дишам...

В мрака няма светлина

и пътя аз не виждам.

 

Отчаяно търся те в съня -

пак да се усмихнеш ти.

Невъзможна е срещата ни в реалността -

разстояние ни дели.

 

Нямам сили

да посрещна утрешния ден.

Тъга в сърцето ми се е скрила -

далеч си ти от мен.

 

Като изгубена по улиците вървя -

няма те, за да ме държиш за ръка.

Без теб животът ми изгуби смисъл

и бавно ден след ден умирам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Бобойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....