Когато те няма не искам да чувствам.
Без теб съм и целият свят посивя.
Без тебе от жажда пресъхнаха устните.
През сълзите твоето име зова.
И тежки са дрехите, няма да топлят,
студенината обхваща плътта.
Дочутият смях ми звучи като вопъл -
сред хора съм, ама е в мен пустота.
Без тебе откъсна се нещо от мене.
Без тебе домът ни е празен сандък.
Аз ходя и пипам стените студени,
но как да изляза? ...