Без теб
Когато те няма не искам да чувствам.
Без теб съм и целият свят посивя.
Без тебе от жажда пресъхнаха устните.
През сълзите твоето име зова.
И тежки са дрехите, няма да топлят,
студенината обхваща плътта.
Дочутият смях ми звучи като вопъл -
сред хора съм, ама е в мен пустота.
Без тебе откъсна се нещо от мене.
Без тебе домът ни е празен сандък.
Аз ходя и пипам стените студени,
но как да изляза?
Не виждам тук път!
Без тебе животът ми е нереалност.
Царѝ тишина. Не издава и звук.
И по- добре крясъци или баналност,
но не пустота и безжизненост тук.
В градини превръщахме дните си сиви
Душата ми още копнее за теб.
Върни се, дори да не си между живите,
живот си поискай от края нелеп.
Със спомени само аз вече живея.
Не знам кой ще стопли дома в този час,
и кой в самотата плътта ми ще сгрее.
Дали любовта ще е Вечност за нас...
© Антоанета Иванова All rights reserved.
