24 февр. 2025 г., 06:57
Без теб съм - вик в безкрая,
птица с прекършени криле.
Ветрецът, който ридае,
в смълчаното тъмно поле.
Очите ми търсят лицето ти,
сред сенки в студени стени.
Гласът ти - ехо в бездната,
пропадащ, но още кънти.
Пак без теб зората плаче,
денят изронва като прах.
Лепнат мислите ми в здрача,
мечтата ми мутира в страх... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация