Без теб
Без теб съм - вик в безкрая,
птица с прекършени криле.
Ветрецът, който ридае,
в смълчаното тъмно поле.
Очите ми търсят лицето ти,
сред сенки в студени стени.
Гласът ти - ехо в бездната,
пропадащ, но още кънти.
Пак без теб зората плаче,
денят изронва като прах.
Лепнат мислите ми в здрача,
мечтата ми мутира в страх...
Усещам шепот в моите мисли,
докосна ми духът деня.
Животът пак ще се осмисли –
щом роди се светлина!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
