8 июл. 2007 г., 12:17

БЕЗ ТЕБ

1.8K 0 11
Всяка твоя риза съм обличала.
Всеки дъх от спомен е тътнеж.
Сигурно и други съм обичала.
Сигурно... До вчера.
Не!
До днес.

Близах като луда твойте рани.
Къпех те в любов. И бях вода.
Да ме пиеш.
В нощите си жадни.
Днес желаеш само... СВОБОДА.

Обсебен си. Не знаех, че си див.
Не знаех, че слънцата те привличат.
И пътищата. Пясъкът бодлив.
Безброй жени по път. Да те обичат.

Предаде ме. А вече съм простила.
Изгубих се във теб. Сега какво?
Да тичам, за да прося капка милост?
От пепел да събирам огниво?

Извечна ли съм? Както всяка глътка
от извора на истинска река?
.......................................
Остана ми достойнството и пътя,
който и без теб ще извървя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...