10 июн. 2005 г., 23:47

Без теб

1.5K 0 1
Не мога да погреба любовта си
и да продължа да живея без теб.
Без теб изгубих радостта си.
Сърцето сковано е в лед.

Без теб увяхвам като орхидея,
оставена дълго време без вода.
Без теб вървя по самотна алея.
Напред не виждам как ще продължа.

Старите чувства се наддигат
като призраци от своите гробове.
Твоят глас до мен нощем достига.
Едно сърце-ранено и самотно-те зове.

По бузите ми се стичат сълзи,
сякаш се ронят мъниста.
Едно сърце,една душа и две очи
ще те дарят със обич-искрена и чиста.

Обичам те-всяка дума е целувка.
Дума,като звук на флейта трептяща.
Искам да те даря с най-нежната милувка.
Без теб душата ми е в ада горяща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....