Без теб е изгревът далечен
Кажи ми днес, къде да ида
понесъл тежката си мъка?
Без дом сърцето ще се скита,
не иска любовта разлъка.
Опарена, душата свита,
към хоризонта как да тръгне?
Безволево нощта изплита
незнаен път, мечта ще млъкне.
В безсънието обич стрита
опитва пак да се спои.
От мрака нежността покрита
надеждна светлинка таи.
Веднъж забравен и отречен,
без теб е изгревът далечен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Асенчо Грудев Все права защищены
