Кажи ми днес, къде да ида
понесъл тежката си мъка?
Без дом сърцето ще се скита,
не иска любовта разлъка.
Опарена, душата свита,
към хоризонта как да тръгне?
Безволево нощта изплита
незнаен път, мечта ще млъкне.
В безсънието обич стрита
опитва пак да се спои.
От мрака нежността покрита
надеждна светлинка таи.
Веднъж забравен и отречен,
без теб е изгревът далечен.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
