Без теб е изгревът далечен
Кажи ми днес, къде да ида
понесъл тежката си мъка?
Без дом сърцето ще се скита,
не иска любовта разлъка.
Опарена, душата свита,
към хоризонта как да тръгне?
Безволево нощта изплита
незнаен път, мечта ще млъкне.
В безсънието обич стрита
опитва пак да се спои.
От мрака нежността покрита
надеждна светлинка таи.
Веднъж забравен и отречен,
без теб е изгревът далечен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
