Усещам как ме потиска тишината,
чувствам се много зле.
Гостенка ми е самотата,
а времето бавно, бавно тече.
Неговото често отсъствие
ме довежда до тук.
Все съм в носталгично състояние,
няма ли изход друг?
Не искам самотна да съм аз,
нито да се чувствам зле.
Не искам минутата да е час,
искам да съм с моето момче.
© Пролетното момиче Все права защищены