Усещам как ме потиска тишината,
чувствам се много зле.
Гостенка ми е самотата,
а времето бавно, бавно тече.
Неговото често отсъствие
ме довежда до тук.
Все съм в носталгично състояние,
няма ли изход друг?
Не искам самотна да съм аз,
нито да се чувствам зле.
Не искам минутата да е час,
искам да съм с моето момче.
© Пролетното момиче All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
