Без вина виновна
Хайде давайте, наредете се на опашка.
Кой ще разбие моето сърце отново?
Не остана много от него,
цялото е на малки парчета.
Но то вече е свикнало...
Свикнало е да бъде наранявано.
Защо? Каква е причината?
Нима да искаш малко любов е грешно?
Нима е грешно да поискаш да си щастлив с някого?
Явно, да...
Тогава, щом съм грешна,
оковете сърцето във вериги -
да не види вече топлина,
да тъне в бездната на самотата,
раздирано от болка и тъга.
И нека само ангелите бели разбират моята съдба.
Поне еднички те да знаят защо съм наказана със самота...
Кой ще разбие моето сърце отново?
Не остана много от него,
цялото е на малки парчета.
Но то вече е свикнало...
Свикнало е да бъде наранявано.
Защо? Каква е причината?
Нима да искаш малко любов е грешно?
Нима е грешно да поискаш да си щастлив с някого?
Явно, да...
Тогава, щом съм грешна,
оковете сърцето във вериги -
да не види вече топлина,
да тъне в бездната на самотата,
раздирано от болка и тъга.
И нека само ангелите бели разбират моята съдба.
Поне еднички те да знаят защо съм наказана със самота...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анита Все права защищены
6
