Без вина виновна
Хайде давайте, наредете се на опашка.
Кой ще разбие моето сърце отново?
Не остана много от него,
цялото е на малки парчета.
Но то вече е свикнало...
Свикнало е да бъде наранявано.
Защо? Каква е причината?
Нима да искаш малко любов е грешно?
Нима е грешно да поискаш да си щастлив с някого?
Явно, да...
Тогава, щом съм грешна,
оковете сърцето във вериги -
да не види вече топлина,
да тъне в бездната на самотата,
раздирано от болка и тъга.
И нека само ангелите бели разбират моята съдба.
Поне еднички те да знаят защо съм наказана със самота...
Кой ще разбие моето сърце отново?
Не остана много от него,
цялото е на малки парчета.
Но то вече е свикнало...
Свикнало е да бъде наранявано.
Защо? Каква е причината?
Нима да искаш малко любов е грешно?
Нима е грешно да поискаш да си щастлив с някого?
Явно, да...
Тогава, щом съм грешна,
оковете сърцето във вериги -
да не види вече топлина,
да тъне в бездната на самотата,
раздирано от болка и тъга.
И нека само ангелите бели разбират моята съдба.
Поне еднички те да знаят защо съм наказана със самота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анита Всички права запазени
6
