25 февр. 2025 г., 13:57

Без задръжки

346 1 1

Не се преструвай никога за миг,

дори да виждаш, че надежда няма.

Не заличавай истинския лик,

дори когато сам си на поляна.

 

Не се кори когато си открил,

че истина забулена се спуска.

И нечии очи си победил,

защото съвест изгрева отпуска.

 

Не се мъчи да търсиш светлина

в душа, която честност не зачита.

И да жадуваш късче топлина

в съдба, която в бездната полита.

 

Не се терзай за нечии сълзи,

проронени от сплетени вихрушки.

Вратите на сърцето затвори

и пий от истината без задръжки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мммм, това трябва да ми седи пред клавиатурата вече, преди да скоча да защитавам някого.. Илии.. преди да съм сигурна, че това което съм видяла, е това което съм видяла..
    Ама... аз.. и когато се излагам, и когато съм смислена, все говоря на висок глас, не с шпакловки точно, защото това което ми е в душата, това ми е и на челото, и на устата..
    Благодаря! Полезно ми дойде!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...