Feb 25, 2025, 1:57 PM

Без задръжки

  Poetry
352 1 1

Не се преструвай никога за миг,

дори да виждаш, че надежда няма.

Не заличавай истинския лик,

дори когато сам си на поляна.

 

Не се кори когато си открил,

че истина забулена се спуска.

И нечии очи си победил,

защото съвест изгрева отпуска.

 

Не се мъчи да търсиш светлина

в душа, която честност не зачита.

И да жадуваш късче топлина

в съдба, която в бездната полита.

 

Не се терзай за нечии сълзи,

проронени от сплетени вихрушки.

Вратите на сърцето затвори

и пий от истината без задръжки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мммм, това трябва да ми седи пред клавиатурата вече, преди да скоча да защитавам някого.. Илии.. преди да съм сигурна, че това което съм видяла, е това което съм видяла..
    Ама... аз.. и когато се излагам, и когато съм смислена, все говоря на висок глас, не с шпакловки точно, защото това което ми е в душата, това ми е и на челото, и на устата..
    Благодаря! Полезно ми дойде!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...