Feb 25, 2025, 1:57 PM

Без задръжки

  Poetry
356 1 1

Не се преструвай никога за миг,

дори да виждаш, че надежда няма.

Не заличавай истинския лик,

дори когато сам си на поляна.

 

Не се кори когато си открил,

че истина забулена се спуска.

И нечии очи си победил,

защото съвест изгрева отпуска.

 

Не се мъчи да търсиш светлина

в душа, която честност не зачита.

И да жадуваш късче топлина

в съдба, която в бездната полита.

 

Не се терзай за нечии сълзи,

проронени от сплетени вихрушки.

Вратите на сърцето затвори

и пий от истината без задръжки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мммм, това трябва да ми седи пред клавиатурата вече, преди да скоча да защитавам някого.. Илии.. преди да съм сигурна, че това което съм видяла, е това което съм видяла..
    Ама... аз.. и когато се излагам, и когато съм смислена, все говоря на висок глас, не с шпакловки точно, защото това което ми е в душата, това ми е и на челото, и на устата..
    Благодаря! Полезно ми дойде!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...