25 feb 2025, 13:57

Без задръжки

  Poesía
338 1 1

Не се преструвай никога за миг,

дори да виждаш, че надежда няма.

Не заличавай истинския лик,

дори когато сам си на поляна.

 

Не се кори когато си открил,

че истина забулена се спуска.

И нечии очи си победил,

защото съвест изгрева отпуска.

 

Не се мъчи да търсиш светлина

в душа, която честност не зачита.

И да жадуваш късче топлина

в съдба, която в бездната полита.

 

Не се терзай за нечии сълзи,

проронени от сплетени вихрушки.

Вратите на сърцето затвори

и пий от истината без задръжки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мммм, това трябва да ми седи пред клавиатурата вече, преди да скоча да защитавам някого.. Илии.. преди да съм сигурна, че това което съм видяла, е това което съм видяла..
    Ама... аз.. и когато се излагам, и когато съм смислена, все говоря на висок глас, не с шпакловки точно, защото това което ми е в душата, това ми е и на челото, и на устата..
    Благодаря! Полезно ми дойде!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...