25 feb 2025, 13:57

Без задръжки

  Poesía
345 1 1

Не се преструвай никога за миг,

дори да виждаш, че надежда няма.

Не заличавай истинския лик,

дори когато сам си на поляна.

 

Не се кори когато си открил,

че истина забулена се спуска.

И нечии очи си победил,

защото съвест изгрева отпуска.

 

Не се мъчи да търсиш светлина

в душа, която честност не зачита.

И да жадуваш късче топлина

в съдба, която в бездната полита.

 

Не се терзай за нечии сълзи,

проронени от сплетени вихрушки.

Вратите на сърцето затвори

и пий от истината без задръжки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мммм, това трябва да ми седи пред клавиатурата вече, преди да скоча да защитавам някого.. Илии.. преди да съм сигурна, че това което съм видяла, е това което съм видяла..
    Ама... аз.. и когато се излагам, и когато съм смислена, все говоря на висок глас, не с шпакловки точно, защото това което ми е в душата, това ми е и на челото, и на устата..
    Благодаря! Полезно ми дойде!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...