Без заглавие
Знам, че всичко бе една лъжа.
Мъничка прашинка във безкрая!
Няколко целувки. Тишина.
После? После просто беше краят!
Ти си тръгна. А след тебе аз.
В две посоки толкова различни!
Кръстопът! Прегръдка! Нежен глас.
Без игра и сцени драматични!
Между нас остана любовта
някъде сама осиротяла!
Толкова далеч сега е тя!
Като жар отдавна изгоряла!
Пепелта от огъня боли
и студът прегърнал е душата!
Огънят когато не гори
зимата нахлува във сърцата!
Само миг! Животът е това!
Две очи очакващи зората!
Две души събрани във една!
И една надежда във сърцата!
15-10. 2024 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Иванов Все права защищены
