Знам, че всичко бе една лъжа.

Мъничка прашинка във безкрая!

Няколко целувки. Тишина.

После? После просто беше краят!

Ти си тръгна. А след тебе аз.

В две посоки толкова различни!

Кръстопът! Прегръдка! Нежен глас.

Без игра и сцени драматични!

Между нас остана любовта

някъде сама осиротяла!

Толкова далеч сега е тя!

Като жар отдавна изгоряла!

Пепелта от огъня боли

и студът прегърнал е душата!

Огънят когато не гори

зимата нахлува във сърцата!

Само миг! Животът е това!

Две очи очакващи зората!

Две души събрани във една!

И една надежда във сърцата!

15-10. 2024 г.