16.10.2024 г., 6:33 ч.

Без заглавие 

  Поезия » Любовна
106 0 0

Знам, че всичко бе една лъжа.

Мъничка прашинка във безкрая!

Няколко целувки. Тишина.

После? После просто беше краят!

 

Ти си тръгна. А след тебе аз.

В две посоки толкова различни!

Кръстопът! Прегръдка! Нежен глас.

Без игра и сцени драматични!

 

Между нас остана любовта

някъде сама осиротяла!

Толкова далеч сега е тя!

Като жар отдавна изгоряла!

 

Пепелта от огъня боли

и студът прегърнал е душата!

Огънят когато не гори

зимата нахлува във сърцата!

 

Само миг! Животът е това!

Две очи очакващи зората!

Две души събрани във една!

И една надежда във сърцата!

 

 

15-10. 2024 г.

 

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??