10 сент. 2008 г., 13:55

Без заглавие

971 0 0

Виж как луната бавно проблясва

из замръзналите зимни дървета,

а помниш ли през есента как листата

падаха и танцуваха своя последен валс.
Летните дни, които си отидоха
и на мястото им настъпи тишина.
Спомняш ли си как тръпнех в твойте ръце,

но сега сенките се губят в светлината
и остава само самотата -

да ми напомня за миналите дни,

които искам да върна.

Иска ми се да не повтарям същите грешки,
които направих тогава.
Сега е зима и тъмнината разгръща

своята черна могъща перелина,

само пепелта от поредната цигара
догаря в нощта.
Върви, но не се обръщай назад,

страх ме е, че ще видиш сълзите ми,

които не мога да спра
и като малки капки кръв

излизат от очите ми.
Искам да те хвана за ръка
и да останем завинаги
така - дори и след смъртта!
За това, което никога няма да върна

и за този, който никога повече няма да прегърна.
Осъзнаваш ли, че сърцето ми не тупти?

Само ехото от разбитите парчета в мен кънти.
Виждаш ли, раните по моите ръце?

Те са от дните, в които се опитвах

да ти свалям звезди.

Върви, знам, че няма миналото да върна

и да мога пак да те прегърна.
Когато дойдеш, ще бъде вече късно,

ще съм някъде далеч, но ти ще си за мен
единственият човек!
След хубавите летни дни 
настъпи тишина

и единственият ми приятел
остана самотата, защото
аз самата бях самотата.
Тръгна в онази нощ, хлопна вратата

и остави в стаята ми
само тъга и вечна тишина.
Чаках те, да се върнеш,

но така отлитаха годините
и влачеха се мълчаливо дните,
както и нощите... със своята
призрачна тъмнина.
Обичам те, но така и не можах
да призная това.
Излъгах себе си! Излъгах и теб!
Мога без теб, това е лъжа!
Мога без усмивката ти - НЕ МОГА!
Прости ми, ако някъде сгреших,

прости ми, но не успях да намеря

изхода от лабиринта на живота,

водещ до твоето сърце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...