17 мая 2008 г., 21:40

Без заглавие

995 0 1

                                                               На Росица Григорова, 

                                                               авторка на стихосбирката

                                                            „Капчица роса в паяжината на светлината"

 

„... и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание,

 и той ще те владее." Битие, 3:16

 

 

С теб се познаваме задочно.

Харесваш малката ми книжка,

а аз я пренебрегвам малко ...

Днес със твоята

безвремието ме налегна в трамвая

и върнах се отново

във обсебеност

от любовта към мъж...

Когато вдигнах тежък поглед

към спирката,

не познах

коя е

и следващата

дали е моя

ми беше безразлично.

Усетих само

как от Нищото

зачена се

стихът

в тясната утроба

на душата.

                                                                                         17.05.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Игнатова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...