17.05.2008 г., 21:40

Без заглавие

997 0 1

                                                               На Росица Григорова, 

                                                               авторка на стихосбирката

                                                            „Капчица роса в паяжината на светлината"

 

„... и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание,

 и той ще те владее." Битие, 3:16

 

 

С теб се познаваме задочно.

Харесваш малката ми книжка,

а аз я пренебрегвам малко ...

Днес със твоята

безвремието ме налегна в трамвая

и върнах се отново

във обсебеност

от любовта към мъж...

Когато вдигнах тежък поглед

към спирката,

не познах

коя е

и следващата

дали е моя

ми беше безразлично.

Усетих само

как от Нищото

зачена се

стихът

в тясната утроба

на душата.

                                                                                         17.05.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Игнатова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...