May 17, 2008, 9:40 PM

Без заглавие

998 0 1

                                                               На Росица Григорова, 

                                                               авторка на стихосбирката

                                                            „Капчица роса в паяжината на светлината"

 

„... и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание,

 и той ще те владее." Битие, 3:16

 

 

С теб се познаваме задочно.

Харесваш малката ми книжка,

а аз я пренебрегвам малко ...

Днес със твоята

безвремието ме налегна в трамвая

и върнах се отново

във обсебеност

от любовта към мъж...

Когато вдигнах тежък поглед

към спирката,

не познах

коя е

и следващата

дали е моя

ми беше безразлично.

Усетих само

как от Нищото

зачена се

стихът

в тясната утроба

на душата.

                                                                                         17.05.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...