May 17, 2008, 9:40 PM

Без заглавие

993 0 1

                                                               На Росица Григорова, 

                                                               авторка на стихосбирката

                                                            „Капчица роса в паяжината на светлината"

 

„... и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание,

 и той ще те владее." Битие, 3:16

 

 

С теб се познаваме задочно.

Харесваш малката ми книжка,

а аз я пренебрегвам малко ...

Днес със твоята

безвремието ме налегна в трамвая

и върнах се отново

във обсебеност

от любовта към мъж...

Когато вдигнах тежък поглед

към спирката,

не познах

коя е

и следващата

дали е моя

ми беше безразлично.

Усетих само

как от Нищото

зачена се

стихът

в тясната утроба

на душата.

                                                                                         17.05.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...