Без заглавие
* * *
Отекват в мен от бъдното камбаните
и всеки удар с болка се разбива.
Разтърсват те в душата ми събраните
страдания. Сърцето ми изтръпнало се свива.
Пулсират в мен от древното до сетното
епохите, понесли се към бъдещия хаос –
аз търся пак богатството безценното.
До гуша съм затънала във нанос.
Към вас крещя днес пак, експресни пътници!
Не чувате ли истинския зов?
На суетата поставете граници!
Очаква ви Всемирната любов...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойна Димова Все права защищены