Jun 28, 2015, 4:17 PM

Без заглавие

  Poetry » Other
888 0 11

   * * *                                             

 

                                          Отекват в мен от бъдното камбаните

                                          и всеки удар с болка се разбива.

                                          Разтърсват те в душата ми събраните

                                          страдания. Сърцето ми изтръпнало се свива.

 

                                          Пулсират в мен от древното до сетното

                                          епохите, понесли се към бъдещия хаос –

                                          аз търся пак богатството безценното.

                                          До гуша съм затънала във нанос.

 

                                         Към вас крещя днес пак, експресни пътници!

                                         Не чувате ли истинския зов?

                                         На суетата поставете граници!

                                         Очаква ви Всемирната любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Руми, Анастасия - мили момичета, благодаря ви от сърце за отделеното внимание!Винаги се радвам на вашето присъствие. То ме прави щастлива!
    Бог щедро да ви благослови!
  • Ето ме и мен, Стойне! Спирайки се при теб, нямах и грам съмнение, че ще прочета нещо стойностно и не сгреших! Сърдечно те поздравявам за смелоста и умението ти, да отправяш призив за един по-истински и свят живот, който би ни донесъл "Всемирна любов". Нека Бог да те благослови!
  • Рени, радвам се, че високо цениш творбата ми.От тебе тази оценка е комплимент! Радвам се от сърце!
    Никола Желязков -дължа ви лична благодарност за това превъзходно мнение!
    Ели - от сърце се радвам на коментара ти! Той ме радва с това, че оценката в него е твоя, аз много я ценя!
    На всички желая хубава неделна вечер!
  • Както в много други стихове, и тук проявяваш една възвишена душевност, Стойне - като камбана зовеш към нравствени висоти...
    Споделям думите на Веселка - истински будител си.
    Дерзай!
  • Има всичко тук - и присъствие, и зов и разум! Браво!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...